Продължете към съдържанието

Обекти в индикативен списък

Световно природно наследство в България 7

Първата стъпка, която една страна трябва да направи за включване на обекти в Списъка на световното наследство е да изготви списък на обекти, които представляват, според нея, изключителна ценност за човечеството и които да бъдат предложени за включване.

Това е така нареченият „индикативен списък”, който може да бъде обновяван по всяко време, обикновено през 5-10 години. Изготвянето и поддържането на индикативен списък е важна стъпка, тъй като Комитетът за световно наследство не може да разглежда номинация за вписване в Списъка на световното наследство, ако обектът не е предварително включен в индикативния списък на държавата-страна по Конвенцията.

Природни обекти в индикативния списък на България

  • Национален парк „Централен Балкан” – включен 1984 г.;
  • Защитена местност „Побитите камъни” – включена 1984 г.;
  • Природна забележителност „Белоградчишки скали” – включена 1984 г.;
  • Природен парк „Русенски Лом” – включен 1984 г.;
  • Резерват „Врачански карст” – включен 1984 г.

Културни обекти в индикативния списък на България

  • Старият Пловдив – включен 2004 г.;
  • Античният град Никополис ад Иструм – включен 1984 г.;
  • Бачковския манастир – включен 1984 г.;
  • Античната гробницата в Силистра – включена 1984 г.;
  • Пещерата Магура с рисунки от бронзовата ера – включена 1984 г.;
  • Град Мелник и Роженския манастир – включени 1984 г.;
  • Тракийската гробница със стенописи до село Александрово – включена 2004 г.;
  • Две неолитни жилища с напълно запазени интериор и покъщнина – включени 1984 г.

Национален парк „Централен Балкан”

Един от трите национални парка на Република България е Централен Балкан. В Средна Стара планина се намира. Планините са с надморска височина от 500 до 2376 метра, като най-ниската точка е връх Ботев, най-високият връх в Стара планина. На територията на Националния парк има девет резервата с обща площ над 20 000 хектара. Сред тези резервати са Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна, Джендема и Стара река.

Защитена местност „Побитите камъни”

Побитите камъни, известни още като Дикилиташ (грубо „побити камъни“ на турски)[1], са група скали в района на Варна. Намира се на 18 км (11 мили) западно от Варна, между селата Слънчево, Страшимирово и Повеляново в района на Девна. Административно са част от община Аксаково. На площ от 7 km2 те са разпръснати между 18 големи и малки групи.

Те са варовикови колони с напречно сечение, дебелина и височина от 0,3 до 7 метра. Името им идва от начина, по който изглежда, че са били забити в пясъка. Колоните са кухи, напълнени с пясък, без стабилна основа. Някои са разположени на нива с обща височина от 5 метра.

С площ от 253,3 хектара те са обявени за защитена територия през 1995 г. Редки растителни видове като кактуси, планинска роза, флокс, акация и др. са примери за флората. Има множество теории за произхода, които по същество могат да бъдат разделени на две категории: органичен произход и неорганичен произход. Първите са свързани с организми като корали и други същества.

Последната хипотеза отдава произхода си на образуването на пясъчни и варовикови конкреции, призматично изветряне на скали и др. Те са обявени за природна забележителност през 1937 г., за да бъдат запазени. Регионът Боулдърс е една от само двете естествено образувани пустини в Европа; другата е пустинята Табернас в Испания. Това е и единствената естествено образувана пустиня в Източна Европа.

Смята се, че се е развил преди около 50 милиона години. Стратиграфският обхват на слоевете е идентифициран като попадащ в рамките на долния еоцен въз основа на изобилието от фосилни богатства (48,6 – 53 Ma).

Природна забележителност „Белоградчишки скали”

Белоградчишките скали са група скални разкрития в Западния Предбалкан, в южното подножие на Белоградчишкия венец, близо до Белоградчик, както и до градовете Боровица, Чифлик и Праужда във Видинска област и Белотинци в гр. област Монтана. Те са част от списъка на 100-те национални туристически атракции. Те са признати за уязвима природна среда в Червената книга на България.

Белоградчишките скали са съвкупност от скални разкрития и скални образувания. Между връх Ведерник, който е част от планинската верига Ведерник, и местностите около село Белотинци, те са разположени по Белоградчишкия разлом в Западния Предбалкан в продължение на 30 km, с ширина до 3-5 km.

Това са чисто естествени скални образувания, които могат да достигнат височина от 200 метра и са създадени в продължение на стотици милиони години. Те са съставени от седиментни скали на пясъчна основа и различни, често огромни скални фрагменти, които са покрити с варовити седименти.

Множество скални фигури, които приличат на легендарни същества, човешки силуети, животни и птици са създадени от водна ерозия, вятър и температурни промени. Железните оксиди и хидроксиди придават на скалите техния червеникав оттенък, а сивите и кремавите варовици придават допълнително оцветяване на скалите.

Естествените крепости, които са били обитавани от хора дълго време, са оградени от назъбени стени, отвесни скални стени, пропасти и скални колони. Пясъчник и варовик са развили повече от 100 пещери. По скалите растителността е слабо развита.

Скална ауриния, блатна власатка, северна пеперуда, еленова камбанка, кели рогозка, полска връвница, стенен двуред, стенен тръстик, дървесна власатка, едроцветна власатка, ресни перла, гребенест живовляк, обикновена хълмия, бяла дебелоглавка, испанска дебелоглавка, мраморна дебела глава, ванерска скала, люляк и др. са сред видовете васкуларни растения, които могат да бъдат намерени.

За повечето от тях са разработени приложения, достъпни от мобилно устройство, за да бъдат разгледани от лаптоп, настолен компютър, таблет, телефон и смарт чсовник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.