Български І English

Световно природно наследство в България

Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) насърчава идентификацията, опазването и популяризирането на световното културно и природно наследство, което има изключителна стойност за човечеството. Стремежът за опазване на световното наследство е въплътен в международен договор, наречен Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство, приета от ЮНЕСКО през 1972 година. Най-значимата характеристика на Конвенцията е, че тя свързва в един документ концепциите за съхраняване на природата и за опазване на културните ценности. Конвенцията оценява взаимодействието между човека и природата и фундаменталната нужда да се запази баланса между тях. България става страна членка по Конвенцията през 1974 г. и е една от първите 20 страни, които са я подписали.Национален парк "Пирин"

  • Културното наследство обхваща паметници, групи от сгради и обекти с историческа, естетическа, археологическа, научна, етнологична или антропологична стойност.
  • Природното наследство се отнася до изключителни физични, биологични и геоложки образувания, местообитания на застрашени видове животни или растения и местности с научна, природозащитна или естетическа стойност.

Обектите на културното и природното наследство по Конвенцията са вписани в Списъка на световното културно и природно наследство. Наследството е това, което ни е завещано от миналото, това, с което живеем днес, и това, което предаваме на бъдещите поколения.

Какво отличава обекта на световното наследство от обекта на националното наследство? Ключът се крие в думите “изключителна световна стойност”. Обектите, подбрани в Списъка на световното наследство, на базата на своите качества , са вписани като най-добрите примери на културното и природното наследство в света. Обектите на Световното наследство принадлежат на цялото човечество, независимо на чия територия са разположени. Примери за такива обекти са: Венеция (Италия), Тадж Махал (Индия), Големият бариерен риф (Австралия), Национален парк Серенгети (Танзания), Руините на Чичен Ица (Мексико), както и нематериално културно наследство като: аржентинското танго, традиционният танц Айну в Япония и Бистришките баби и нестинарството в България.Резерват "Сребърна"

Вписването на обект в Списъка на световното наследство му дава специален статут и защита и е извор на национална гордост, а също така и голяма отговорност. Вписването в Списъка води до повишаване на осведомеността на обществото за обекта и за неговата изключителна световна стойност, като по този начин увеличава интереса към него и туристическата му привлекателност. Когато управлението на обекта и посетителите са добре планирани и организирани, в съответствие с принципите на устойчивия туризъм, могат да бъдат привлечени съществени финансови ресурси за обекта и за местната икономика. За идентифициране, опазване и популяризиране на обектите на световното наследство държавите-страни по Конвенцията могат да получават финансова подкрепа от Фонда за световното наследство.

Първата стъпка, която една страна трябва да направи за включване на обекти в Списъка на световното наследство е да изготви така нареченият „индикативен списък”. Това е списък на обекти, които държавата смята, че представляват, изключителна ценност за човечеството и които да бъдат предложени за включване.

 

* * *

Този сайт е създаден във връзка с обновяването на индикативния списък на природни обекти в България през 2009-2010 г. То се осъществи по проект „Актуализиране на индикативния списък на природните обекти в България за включване в Списъка на световното наследство”, финансиран от ЮНЕСКО и изпълнен от Фондация „Информация и природозащита”
Текстовете в сайта се базират на официални проучвания и документи за обектите, информация от техните интернет страници, както и на: Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство; „Световното наследство – информационен справочник”, 2005, публикуван от Центъра за световно наследство при ЮНЕСКО и Ръководство за прилагане на Конвенцията за световното наследство, 2008.
Снимките са предоставени за ползване от институциите, отговорни за опазване на обектите и архива на Фондация „Информация и природозащита”.

нагоре